Labels: movies, word

Ако оставиш четири джуджета в една стая с достатъчно опиум и алкохол, неизбежно краят ще е сълзлив.

През 1935-та Metro Goldwyn Mayor адаптира книгата на L. Frnak Baum The Wonderful Wizard of Oz, който всички сме гледали. Вълшебникът от Оз е влязъл е в колективната памет. Действието в книгата, а и самите снимки са по време на ГОЛЯМАТА депресия в САЩ. Алкохолът е бил нелегален, опиумът все още е. В този контекст започват създаването на грандиозната продукция, която се нуждаела от сериозен кастинг. За ролите на the munchkins (май го превеждат "дъвчащите") е трябвало да съберат стотици джуджета, от страната и чужбина. Munchkins са митичните малки хора, които населяват земята на Оз. Масовият внос на джуджета който последвал не е възхитителен, великодушен и човеколюбив акт, нито безболезнен процес, както този оптимистично приповдигнат филм предполага. Дух на дискриминация взел връх спрямо видимо различните хора в онези дни и джуджетата-актьори били разквартирувани в хотел, отделно от останалия актьорски състав и екипа. Мини гето. Хотелът на име Culver, станал известен под Babylon Heights. Това, благодарение на слуховете за пиянските купони на джуджетата. Джуди Гарланд се изпуснала в телевизионно предаване през 1967, описвайки ги като "малки пияници". Думи, по-късно потвърдени и от дъщерите й. Режисьорът също се "шегувал" за munchkins оргии и честите полицейски посещения там. Историята става злокобна с твърдението, че един munchkin се самоубил като се обесил на снимачната площадка докато снимали. Един холивудски мит. Ясно се виждало малък човек, който виси от дърво. Официалното изявление от MGM е, че това е птица. Ако просто напишете в youtube suicide, munchkin, the Wizard of Oz ще видите различни версии на въпросната сцена - черно-бели, обработената цветна версия, забавено, забързано, зумнато. WikiAnswers по въпроса. И понеже може би никога няма да се разбере какво е станало, това дава обшиииирно поле за интерпретации...

Дотук сама по себе си историята е достатъчно интригуваща, а Babylon Heights представлява една от версиите какво е подтикнало джуджето към самоубийство... И понеже това е Ървин Уелш, нещата трябва да са зрелищни. Трябва да прекрачи друга граница на бруталия...

Чарлз беше английско джудже, което обичаше природата и беше изоставило работата си на кралски градинар, за да се снима в продукцията и най-вече, за да види флората и фауната на новия континент. Уточнява се, че прилича на момченце, асексуален, плах... Което го доведе до положение, в което единият му съквартирант го продруса го и го пропи, другият го наеба, а женката му открадна парите, с които трябваше да се прибере обратно на острова, и за да го накара да се почувства по-добре искаше да му духа. Накарая от студиото обезщетиха и тримата с по стотина долара в замяна тяхното мълчание за инцидента. Sick happy ending. Ролите се играят от нормални хора, но за сметка на това декора е огромен. Леглата, столовете, етажерките, цигарите, който пушат, бутилките, от които пият, листите със сценария, всичко е три пъти по-голямо от нормалното. Премиерата е била в Сан Франциско, където Ървин прекарвал половината от времето си.

Labels: books, movies

Под клипчета като това се изкушавам да напиша very funny!!! или
А за шапката - институция на лошия вкус.

Labels: interview, movies, TV, video

Този пост е без концепция, както и цялото ми заминаване за Банско беше безконцептуално. До 6 часа сутринта не се знаеше с какво ще пътувам, до 6 часа вечерта не се знаеше къде ще се дислоцирам.. С багаж за 2-3 дни, с който ще оцелявам 10, оставен в нечия къща без да знам точно чия и със сноуборд дрехите върху мен, съдрани. Личният ми клоши стайл, толериран и дори приветстван от габровци. Ниво преди гейпър. По това в общи линии си приличат последните ми трипове до Банско. Easy. И няма друг начин, защото ако се погледна на сериозно не бих стигнала до планината, а да си признаем, сноуборда от край време е единственото нещо, което ни качва там. Попаднала в сякаш вечната софийска зима, това е нещото, което връща усещането за .sanity.balance. Докато другия филм не превземе... Attachment-detachment, remember?

И така след генерално объркваща нова година последва един индиректно драматичен уикенд, онова БЕДСТВИЕ в пудратаAAаAAA(!!!) преди месец и сега достойно и може би малко протяжно закриване на сезона. That's It. That's All. Мисля, взех най-доброто от зимата без счупени пръсти, със 5-метров дроп и 180º съпровождани от няколко чифта бели зъби, които блестяха отдолу след всеки успешен опит. Защото знаем сноуборд правилото "ако никой не те е видял, все едно не си го направил". Е, имаше и катастрофи.. - като децата все още опознавам пределите на допустимото.

На прибиране се изстрелях по същия екстремен начин. Имах минути спокойствие в кабинка за последно чао. Hasta el próximo invierno. В качващите се лифтове се разминавах със снощни рапета, семейства с бебета, двама голи, единия заметнал като супер герой британското знаме. Недоразуменията на курорта. Поезия.

Завърнах се в София. Ето това вече е изречение, което би искал да казваш колкото се може по-рядко, ако е възможно.

special 10x to Dians
artwork by KAWS

Labels: movies, personal, snowboard, travel

Трудно е да намериш компания за писателски гей филм, но точно заради ролята на Рейналдо Аренас, и то докато бях на тема writers in exile, забелязах Хавиер Бардем. Prefiero tarde que nunca. Оттогава филмите с него ми попадат един по един във времето, докато постепенно и необратимо не ме превърна в свой фен.

Още по-трудно е да намериш с кого да изгледаш "Навътре в морето". It's a risky business after all. Никога не знаеш как ще му понесе на човек. Както казваха в един друг любим филм "A work of art reminds you of who you are now". Така че, макар и хубав, силен филм, не би препоръчал Mar adentro на приятел. Защото ако тенденцията е да бъдем забавлявани, този тип кино остава встрани от полезрението ни. Борави с понятията "живот", "смърт", "достойнство", "право на избор", и то без патос, за сметка на истинските взаимоотношения и диалози. Без много детайли от моя страна, разказва се за един богат емоционално живот, за който по default едно от условията е будно съзнание и особен вид сетивност, която някои хора въпреки всичко притежават. За таланта да се живее, независимо има ли желание за това или не. И за да стане още по-тегаво, историята била по истински случай.

- But, between you and me, I think that after we die there's nothing. Just like before we are born. Nothing.
- How can you be so sure Ramon? No one knows that.
- No I'm not sure. It's just a feeling. It's like when my father looks at the sky and says "Tomorrow it's going to rain" and it does. It's a feeling.

Labels: books, documentary, love, movies

Labels: documentary, Japan, love, movies, video

Tokyo Noise едва ли е най-добрият филм правен за Токио, обаче успява да обясни отделни аспекти от психологията на японците и хвърля някои тежки истини.

Почват ни с това колко самотни са хората в големия град в резултат на изключително изолирания живот, който водят.
Информация Информация Информация
Вече е факт, че информацията, на която се излагаме пред екраните на pc-тата у нас, оформя мислите и ценностите ни. Реалността, която създаваме в главите си оживява. (BAAANG и ме удари - това съм аз.) Computer thinking. Обясняват го така - компютърът е изключително психологична машина и винаги имаш свой свят там, и винаги ти си главният герой, ти контролираш. Това става начин на мислене и почваш да изискваш бързи заключения/решения и за теб всичко може да се види в черно-бяло. Тези отраженията върху психиката, си мисля, са на същия принцип като от алкохола (грандомания, чувствителност), спорта (дисциплина, самоувереност, понякога прекалена общителност), ...

Японците на възрастта на родителите ни са отраснали с анимационен герой робот, който бил приятел на човека, добра компания. Нямат много филми, в които роботите да са отрицателни герои. Дистанцията между човек - машина е съвсем малка. Роботът не е просто оръдие, с което да си служат, а умен приятел. В същото време в Щатите се психират с 2001: A Space Odyssey.
HAL: Dave, stop. Stop, will you? Stop, Dave. Will you stop, Dave? Stop, Dave. I'm afraid. I'm afraid, Dave. Dave, my mind is going. I can feel it. I can feel it. My mind is going. There is no question about it. I can feel it. I can feel it. I can feel it. I'm a... fraid.

За отношението на японците към природата и конкретно към Фуджи съм съдела най-вече по картините на Katsushika Hokusai - източен еквивалент на градините на Моне. Във филма това е предадено пак с арт - чрез естетическите принципи на фото клуб специализирал се в снимане на планината. Секта от хора със стативи, които следят метеорологичните прогнози в търсене на перфектния кадър, който ще обезцени и обезсмисли всички предишни. От другата страна са 70-те самоубийства годишно, които се случват в горите на Фуджи. Когато животните усетят, че идва краят, те не искат труповете им да бъдат намерени и правят всичко възможно да се скрият. "Може би и с хората е така" беше извода.

Отварянето на японците към чужди култури не им понася... като сакето. Сигурно сте чували онази дзен притча, в която пича отишъл да търси познание и мъдрост в будистки манастир и учителят го поканил на чай. Започнал да му налива чая, наливал, чашата се напълнила, а той продължавал да налива,.. преляла, той още наливал и така докато ученикът не го спрял. И мастъра какво казал? - че ако иска да има място за новото познание, трябва да изхвърли старото. По този начин гледат на чуждите културни влияния. Европейската/Американската култура агресивно навлиза и японците са принудени да изоставят нещо от традициите си. Което по принцип се отнася и за нас, и за инатестите копелета арабите... Ако не се отървеш от старото няма място за новото. essential!

Филмът е правен от шведи, които постигат ефекта чрез интервюта на фотографи, нойз музиканти, шинто проповедник, психиатър, дизайнер на игри, писател... Това плюс кадри и звуци от свят характеризиран от шума във всичките му възможни форми.

artwork by chopstickmadness

ps: Щях да прасна видеото на Beck - Hell Yes, но This video is not available in your fucking country.

Labels: documentary, Japan, movies

Check out this video: Ninja Squads "Boom-Boom" video 08 trailer



Ninja squad и snowboard са асоциациите които ми идват чуя ли Габрово от няколко години насам. Габрово е на път за Узана, в Габрово си добре дошъл и добре отишъл, в Габрово се пие. Поводът за събиране този път е (БУМ БУМ) премиерата на поредния ниско бюджетен филм автентични сноуборд преживявания.
Абсолютно свободен вход, както се чува от организаторския кръг. "Габровска работа" - гордо казват.

дата: 30/08/08
местоположение: поляната на Градище
след 17 часа ninja games
след 19 часа 100 литра безплатна бира
прожекция: 22 часа

Labels: event, movies, ninjasquad, snowboard

С течение на годините, времето между реализацията на отделните филми на Кубрик расте и света вижда все по-малко от него. Какво е правил през това време?
Две години след смъртта му Jon Ronson преглежда хилядите кутии, принадлежали на режисьора.
Премиерата е била на 15 юли по британска телевизия в рамките на Stanley Kubrick season.
ФИЛМЪТ
(или на части в тубата)

Man is really in a very unstable condition.

artwork by space invaders

Labels: documentary, movies