В Белия дом са вече толкова готини, че си имат собствен flickr акаунт. Можем да проследим първите 100 дни от президенстването и да надникнем в красивия живот на красивото първо семейство. Някак много ведро и оптимистично...

Labels: documentary, fashion, people i spy on, pictures, politics

Labels: books, documentary, event, interview, travel, TV, video

Трудно е да намериш компания за писателски гей филм, но точно заради ролята на Рейналдо Аренас, и то докато бях на тема writers in exile, забелязах Хавиер Бардем. Prefiero tarde que nunca. Оттогава филмите с него ми попадат един по един във времето, докато постепенно и необратимо не ме превърна в свой фен.

Още по-трудно е да намериш с кого да изгледаш "Навътре в морето". It's a risky business after all. Никога не знаеш как ще му понесе на човек. Както казваха в един друг любим филм "A work of art reminds you of who you are now". Така че, макар и хубав, силен филм, не би препоръчал Mar adentro на приятел. Защото ако тенденцията е да бъдем забавлявани, този тип кино остава встрани от полезрението ни. Борави с понятията "живот", "смърт", "достойнство", "право на избор", и то без патос, за сметка на истинските взаимоотношения и диалози. Без много детайли от моя страна, разказва се за един богат емоционално живот, за който по default едно от условията е будно съзнание и особен вид сетивност, която някои хора въпреки всичко притежават. За таланта да се живее, независимо има ли желание за това или не. И за да стане още по-тегаво, историята била по истински случай.

- But, between you and me, I think that after we die there's nothing. Just like before we are born. Nothing.
- How can you be so sure Ramon? No one knows that.
- No I'm not sure. It's just a feeling. It's like when my father looks at the sky and says "Tomorrow it's going to rain" and it does. It's a feeling.

Labels: books, documentary, love, movies

Labels: documentary, Japan, love, movies, video

Tokyo Noise едва ли е най-добрият филм правен за Токио, обаче успява да обясни отделни аспекти от психологията на японците и хвърля някои тежки истини.

Почват ни с това колко самотни са хората в големия град в резултат на изключително изолирания живот, който водят.
Информация Информация Информация
Вече е факт, че информацията, на която се излагаме пред екраните на pc-тата у нас, оформя мислите и ценностите ни. Реалността, която създаваме в главите си оживява. (BAAANG и ме удари - това съм аз.) Computer thinking. Обясняват го така - компютърът е изключително психологична машина и винаги имаш свой свят там, и винаги ти си главният герой, ти контролираш. Това става начин на мислене и почваш да изискваш бързи заключения/решения и за теб всичко може да се види в черно-бяло. Тези отраженията върху психиката, си мисля, са на същия принцип като от алкохола (грандомания, чувствителност), спорта (дисциплина, самоувереност, понякога прекалена общителност), ...

Японците на възрастта на родителите ни са отраснали с анимационен герой робот, който бил приятел на човека, добра компания. Нямат много филми, в които роботите да са отрицателни герои. Дистанцията между човек - машина е съвсем малка. Роботът не е просто оръдие, с което да си служат, а умен приятел. В същото време в Щатите се психират с 2001: A Space Odyssey.
HAL: Dave, stop. Stop, will you? Stop, Dave. Will you stop, Dave? Stop, Dave. I'm afraid. I'm afraid, Dave. Dave, my mind is going. I can feel it. I can feel it. My mind is going. There is no question about it. I can feel it. I can feel it. I can feel it. I'm a... fraid.

За отношението на японците към природата и конкретно към Фуджи съм съдела най-вече по картините на Katsushika Hokusai - източен еквивалент на градините на Моне. Във филма това е предадено пак с арт - чрез естетическите принципи на фото клуб специализирал се в снимане на планината. Секта от хора със стативи, които следят метеорологичните прогнози в търсене на перфектния кадър, който ще обезцени и обезсмисли всички предишни. От другата страна са 70-те самоубийства годишно, които се случват в горите на Фуджи. Когато животните усетят, че идва краят, те не искат труповете им да бъдат намерени и правят всичко възможно да се скрият. "Може би и с хората е така" беше извода.

Отварянето на японците към чужди култури не им понася... като сакето. Сигурно сте чували онази дзен притча, в която пича отишъл да търси познание и мъдрост в будистки манастир и учителят го поканил на чай. Започнал да му налива чая, наливал, чашата се напълнила, а той продължавал да налива,.. преляла, той още наливал и така докато ученикът не го спрял. И мастъра какво казал? - че ако иска да има място за новото познание, трябва да изхвърли старото. По този начин гледат на чуждите културни влияния. Европейската/Американската култура агресивно навлиза и японците са принудени да изоставят нещо от традициите си. Което по принцип се отнася и за нас, и за инатестите копелета арабите... Ако не се отървеш от старото няма място за новото. essential!

Филмът е правен от шведи, които постигат ефекта чрез интервюта на фотографи, нойз музиканти, шинто проповедник, психиатър, дизайнер на игри, писател... Това плюс кадри и звуци от свят характеризиран от шума във всичките му възможни форми.

artwork by chopstickmadness

ps: Щях да прасна видеото на Beck - Hell Yes, но This video is not available in your fucking country.

Labels: documentary, Japan, movies

Когато някой ден се сдобия със собствена холна масичка, тази книга ще стои уж небрежно на нея, а иначе зорко като кучето Цербер ще следя някой да не я пипне с мръсните си ръце.

Книгата е от поредицата лимитирани издания на калифорнийското издателство INSIGHT EDITIONS, но мен ми я донесоха, нищо не подозираща, от Лондон. И така потънах сред всичките снимки, стикери, пликчета с картички, постери, флаери и билети от някогашни концерти, ръчно поставени и с грижа по страниците измежду дебелите корици... Плюс DVD с уникални интервюта на най-големите. Книга абсолютно свидетелство, че фенщината притежава всички атрибути на религията: има свещени артефакти, слова, списък с места за боготворене (разбирай световни реге фестивали). Демонстрира смелите изказвания направени от тази неустоима музикална и социална сила от раждането й в бликащите с живот гета на Кингстън, през феноменалната популярност през 70-те, до застъпеното й положение в световната култура днес. Реге музиката и производните й ска, дъб, денсхол,... превзеха света.

The Reggae Scrapbook покрива теми като “Roots and Ska,” “Rock Steady,” “The Golden Age,” “Rockers, Digital and Dance Hall,” “Internationalization,” а домакин през страниците на това цветно пътуване е човекът, представил регето на Америка - Roger Steffens. Той е първият арихивист и колекционер на спомени от ключови реге събития и чрез лекции, книги, статии за списания като Rolling Stone, Spin, the New York Times, the Village Voice..., радио и телевизия популяризира случващото се на острова по цялата Северна Америка. Основател е на списанието The Beat.

Фотографиите са от Peter Simon, а благодарностите отиват за Сандра!

artwork by Surround

Labels: books, documentary, music

Human Weapon е телевизоинно шоу стартирало през 2007-ма по History Channel, което си смъкнах на iPod-a с идеята да се забавлявам когато съм заставена да чакам нещо или просто когато наоколо няма друг монитор за взиране. Кой да предположи, че ще искам да поема 16-те части на един дъх...
Във всеки епизод ей тия двамата пътуват до определено място по света, за да изследват бойното изкуство възникнало там, запознават се историята му и културата около него от първа ръка, тренират и усвояват движения преподадени, би следвало, от най-големите майстори. В края на епизода, един от тях се среща на ринга срещу местния шампион. На демонстрациите има много красиви движения, а ключовите удари са обяснени чрез компютърни симулации. Двубоите накрая не са кой знае колко зрелищни, защото наш'те не разполагат с много време за тренировки и се опитват по-скоро да оцелеят, отколкото да се борят за победа. Минават от смъртоносното муй тай до любимото ми таекуондо през военните в Израел и френското улично сават... Във Филипините на ринга преди тях трябваше да изчакат да свърши боя между петли, а съблекалнята им беше колиба до кочината с прасета. Така, съчетано с местния колорит шоуто става за гледане и от такива като мен, които не се имат за големи фенове на бойните изкуства.

preview от първия епизод:



Още по темата:
Изглежда това не е първото по рода си предаване. През 2004-та по BBC Chris Crudelli води Mind, Body and Kick Ass Moves - забавен англичанин с интересна история, така че със сигурност тук тъпия американски хумор е заменен с британска ирония. Тези от Human Weapon са as american as u can get и се налага да им прощавам разни реплики, така както сме свикнали да прощаваме на почти всеки американски филм, който гледаме.

Fight Science (2006) по National Geographic - highly recommended!
Fight Quest (2008) по Discovery

picture by David Z

Labels: documentary, martial arts, travel, TV

С течение на годините, времето между реализацията на отделните филми на Кубрик расте и света вижда все по-малко от него. Какво е правил през това време?
Две години след смъртта му Jon Ronson преглежда хилядите кутии, принадлежали на режисьора.
Премиерата е била на 15 юли по британска телевизия в рамките на Stanley Kubrick season.
ФИЛМЪТ
(или на части в тубата)

Man is really in a very unstable condition.

artwork by space invaders

Labels: documentary, movies