Без да се броя за манга фен, но вдъхновена от гангстерския Tekkonkinkreet изтупах от прахта една от книгите в библиотеката ми. MW на Osamu Tezuka a.k.a. бащата на японския манга комикс, за ценителите със статут на manga-god. По образование доктор по медицина. И за да се качи на следващото ниво coolness в очите ни е следващата история...

През 1965 получил писмо от Кубрик, с което злият гений го кани да работи като художествен директор по 2001: A Space Odyssey. Tezuka не можел да си позволи да напусне студиото си за цяла година и да отиде да живее в Англия, така че отказал. Въпреки че не работил по филма, много го харесал и пускал на макс саундтрака в студиото си да го държи буден през дългите нощи работа.
Според една манга последните думи на Tezuka били 私は、私を機能させるに物ごいよ ("I'm begging you, let me work!").

За конкретната книга. MW is a chilling picaresque of evil, казват. Говорят и за хумор, но не знам чу'ек. Убягва ми смешното в японския хорър. Историята е за млад мъж, който произлиза от семейство на Кабуки актьори. Като момче оцелява след масовото убийство с отровен газ на цял един остров, което предопределя живота му занапред. Сюжет, близък до японците, по начина, по който самолети разбиващи се в кули са близки на американците. Смъртоносният химикал MW се складира във военна база на страната X - дискретно, но бързо се разбира, че става въпрос за USA. Не художествено, а съвсем исторически, "присъствието" на американски части в Япония е дало отражение върху почти всички сфери на модерния живот. Например цялата Harajuku култура се заражда благодарение на фетиша към невижданите дотогава западни стоки именно на място където са настанени да живеят семействата на американски военни. И обратно към историята... Действието се развива 15 години след случката на острова. Главният герой или по-точно антигерой вече се е превърнал в най-безскрупулния сериен убиец. А true villain. Тransvestism and homoeroticism са нещо като подсюжети, все едно разпрострените в 600 страници убийства не са достатъчни. Ебаха се с католически свещеник - уж положителния типаж, който неглежираше проблемите почти до самия край на книгата. Така и не можах да си обясня логиката на действията и бездействията му. Като домакиня, която гледа сапунка и се ядосва на подлостта на лошите и на наивитета на добрите.


Между другото тази година излиза филм по комикса, но едва ли.
Книгата е публикувана на английски от Vertical Publishing, огледално на японската версия.

Иииии най-накрая нещо интересно - лекция от Scott McCloud за комиксите като цяло.

Labels: books, Japan, lecture, video

Минавам тънко и за именния си ден черпя с този тематичен клип базиран на японския фолклор и анимация в стила Укийо-е - гравюри върху дърво от XVIII век, смятай. Двамата от Hifana го играят рибари, които се преборват с лошото време чрез търнтейбълите и накрая си правят малко частно парти в зурлата на един, силно казано, шаран.

И още, целувки на Метъла, Кибагами, Кокера и кръщелницата ми, Мушков, Нико Грамофона, Никсъна 187, Сезар, whiteroom Никола, Николай Бонев, Хачо ... Кой ли пропускам..

Labels: event, Japan, music, video

Labels: documentary, Japan, love, movies, video

Когато започвах този блог, беше с намерението значителна част от постовете да бъдат за мода. Вместо това се превърна в блог за музика и сумо.

Е, времето дойде с Rei Kawakubo - самоука дизайнерка от Токио. Да, отново Токио - the dream destination! Освен, че е едноличен създател и собственик на Comme des Garçons (виждането на марката за този сезон), тя се подвизава още като графичен дизайнер, включва се в рекламата и интериора на магазините с убеждението, че това са неразривно свързани компоненти, част от една визия. Създава и собствено списание, което излиза 2 пъти в годината. Всичко това придружено с онази японска срамежливост.

Пътят на Rei Kawakubo продължава с гостуване на H&M. Няма как човек да не се изкефи на политиката на шведската марка и практиката да кани световни имена в модата, заедно с които пускат линия достъпна за редовия потребител. И наистина когато пътувам дрехите от H&M са едни от малкото по джоба ми. Имам купчина бижута и парцалки, включително един потник, купен от Чехия, на който пише made in Bulgaria. Готин дизайн, градски, понякога със съмнително качество. Колаборациите са a win-win situation, тъй като ние можем да си позволим произведения на изкуството от Mark Jacobs, Viktor & Rolf, а в конкретният случай на Rei Kawakubo, а за нея - дрехите й се продават в краища на света, в които до сега не е имало дистрибуция.

Labels: fashion, Japan, pictures

Tokyo Noise едва ли е най-добрият филм правен за Токио, обаче успява да обясни отделни аспекти от психологията на японците и хвърля някои тежки истини.

Почват ни с това колко самотни са хората в големия град в резултат на изключително изолирания живот, който водят.
Информация Информация Информация
Вече е факт, че информацията, на която се излагаме пред екраните на pc-тата у нас, оформя мислите и ценностите ни. Реалността, която създаваме в главите си оживява. (BAAANG и ме удари - това съм аз.) Computer thinking. Обясняват го така - компютърът е изключително психологична машина и винаги имаш свой свят там, и винаги ти си главният герой, ти контролираш. Това става начин на мислене и почваш да изискваш бързи заключения/решения и за теб всичко може да се види в черно-бяло. Тези отраженията върху психиката, си мисля, са на същия принцип като от алкохола (грандомания, чувствителност), спорта (дисциплина, самоувереност, понякога прекалена общителност), ...

Японците на възрастта на родителите ни са отраснали с анимационен герой робот, който бил приятел на човека, добра компания. Нямат много филми, в които роботите да са отрицателни герои. Дистанцията между човек - машина е съвсем малка. Роботът не е просто оръдие, с което да си служат, а умен приятел. В същото време в Щатите се психират с 2001: A Space Odyssey.
HAL: Dave, stop. Stop, will you? Stop, Dave. Will you stop, Dave? Stop, Dave. I'm afraid. I'm afraid, Dave. Dave, my mind is going. I can feel it. I can feel it. My mind is going. There is no question about it. I can feel it. I can feel it. I can feel it. I'm a... fraid.

За отношението на японците към природата и конкретно към Фуджи съм съдела най-вече по картините на Katsushika Hokusai - източен еквивалент на градините на Моне. Във филма това е предадено пак с арт - чрез естетическите принципи на фото клуб специализирал се в снимане на планината. Секта от хора със стативи, които следят метеорологичните прогнози в търсене на перфектния кадър, който ще обезцени и обезсмисли всички предишни. От другата страна са 70-те самоубийства годишно, които се случват в горите на Фуджи. Когато животните усетят, че идва краят, те не искат труповете им да бъдат намерени и правят всичко възможно да се скрият. "Може би и с хората е така" беше извода.

Отварянето на японците към чужди култури не им понася... като сакето. Сигурно сте чували онази дзен притча, в която пича отишъл да търси познание и мъдрост в будистки манастир и учителят го поканил на чай. Започнал да му налива чая, наливал, чашата се напълнила, а той продължавал да налива,.. преляла, той още наливал и така докато ученикът не го спрял. И мастъра какво казал? - че ако иска да има място за новото познание, трябва да изхвърли старото. По този начин гледат на чуждите културни влияния. Европейската/Американската култура агресивно навлиза и японците са принудени да изоставят нещо от традициите си. Което по принцип се отнася и за нас, и за инатестите копелета арабите... Ако не се отървеш от старото няма място за новото. essential!

Филмът е правен от шведи, които постигат ефекта чрез интервюта на фотографи, нойз музиканти, шинто проповедник, психиатър, дизайнер на игри, писател... Това плюс кадри и звуци от свят характеризиран от шума във всичките му възможни форми.

artwork by chopstickmadness

ps: Щях да прасна видеото на Beck - Hell Yes, но This video is not available in your fucking country.

Labels: documentary, Japan, movies

Така отговаряме напоследък... Само че след поредната унизителна новина свързана със спорта вече не знам какво да мисля.
thumbs up
thumbs down
Или да стискаме палци да не се хване за палците...

Българинът Калоян Махлянов-Котоошю е участвал в договорени мачове на турнири по сумо, твърди в днешния си брой японско списание.

През месец май Българския Гъливер стана първият европеец, триумфирал с Купата на Императора. Той категорично опровергава обвиненията, публикувани от авторитетното седмично издание "Шукан Гендай". Списанието пуска бомбата за Котоошю само ден, след като се яви в съда по дело за клевета, заведено от сумо асоциацията на Япония заради друга публикация за уредени мачове. "Шукан Гендай" твърди, че изгоненият от сумото заради употреба на марихуана руснак Сослан Гаглоев-Ваканохо е направил разкритията за Котоошю. 20-годишният Ваканохо беше прогонен завинаги от сумото през август, след което обеща на пресконференция да разкаже за всички измами в древния японски спорт с 2 000-годишни традиции. Според "Шукан Гендай" Котоошю е разговарял три пъти тази година с Ваканохо и му е предлагал пари, за да печели срещите си с него. Българинът заплашвал руснака, че ако не приеме офертата, ще му се случи нещо лошо на тренировките и ще го извадят от строя. "Ние и двамата сме европейци. Ако направиш това за мен, никога няма да го забравя. Ще ти дам едим милион йени (9 700 долара). Съгласен съм даже на милион и половина. Моля те, помогни. Всичко ще стане така, че да не се притесняваш. Имаш някакви притеснения, но ще свикнеш с това. Светът на сумото изглежда добър отстрани, но отвътре е нещо различно. Така че не се притеснявай", е казал Котоошю на Ваканохо според списанието. Ваканохо е разказал, че затова е подарил победите на Котоошю на класическите турнири през май и юли. Българинът отпадна от съревнованието през март заради контузия. Пред японски репортери тази сутрин той обяви, че е много разочарован от обвиненията. "Ние всичките тренираме толкова много. Огорчен съм от тези обвинения. Всичко е лъжа", категоричен е 160-килограмовият Котоошю.
източник
симка - David Z

Labels: Japan, Kotooshu, martial arts, Sumo

Labels: Japan, martial arts, music, video

the "David Beckham of Sumo"
the "Prince of Sumo"

Labels: Japan, Kotooshu, martial arts, Sumo, TV