Без да се броя за манга фен, но вдъхновена от гангстерския Tekkonkinkreet изтупах от прахта една от книгите в библиотеката ми. MW на Osamu Tezuka a.k.a. бащата на японския манга комикс, за ценителите със статут на manga-god. По образование доктор по медицина. И за да се качи на следващото ниво coolness в очите ни е следващата история...
През 1965 получил писмо от Кубрик, с което злият гений го кани да работи като художествен директор по 2001: A Space Odyssey. Tezuka не можел да си позволи да напусне студиото си за цяла година и да отиде да живее в Англия, така че отказал. Въпреки че не работил по филма, много го харесал и пускал на макс саундтрака в студиото си да го държи буден през дългите нощи работа. Според една манга последните думи на Tezuka били 私は、私を機能させるに物ごいよ ("I'm begging you, let me work!").
За конкретната книга. MW is a chilling picaresque of evil, казват. Говорят и за хумор, но не знам чу'ек. Убягва ми смешното в японския хорър. Историята е за млад мъж, който произлиза от семейство на Кабуки актьори. Като момче оцелява след масовото убийство с отровен газ на цял един остров, което предопределя живота му занапред. Сюжет, близък до японците, по начина, по който самолети разбиващи се в кули са близки на американците. Смъртоносният химикал MW се складира във военна база на страната X - дискретно, но бързо се разбира, че става въпрос за USA. Не художествено, а съвсем исторически, "присъствието" на американски части в Япония е дало отражение върху почти всички сфери на модерния живот. Например цялата Harajuku култура се заражда благодарение на фетиша към невижданите дотогава западни стоки именно на място където са настанени да живеят семействата на американски военни. И обратно към историята... Действието се развива 15 години след случката на острова. Главният герой или по-точно антигерой вече се е превърнал в най-безскрупулния сериен убиец. А true villain. Тransvestism and homoeroticism са нещо като подсюжети, все едно разпрострените в 600 страници убийства не са достатъчни. Ебаха се с католически свещеник - уж положителния типаж, който неглежираше проблемите почти до самия край на книгата. Така и не можах да си обясня логиката на действията и бездействията му. Като домакиня, която гледа сапунка и се ядосва на подлостта на лошите и на наивитета на добрите.
Между другото тази година излиза филм по комикса, но едва ли. Книгата е публикувана на английски от Vertical Publishing, огледално на японската версия.
Иииии най-накрая нещо интересно - лекция от Scott McCloud за комиксите като цяло.
Въпреки че е най-използван, всички сме наясно, че SA Dictionary е и най-куцият възможен речник. Не случайно в езиковите гимназии забраняват да се ползват речници и граматики (най-вече граматики) писани от българи. Това беше в ерата B.G. (Before Google). Сега вече можем да тайпнем define: ... и готово. От друга страна, Urban Dictionary успя да реши всичките ни лингвистични проблеми на съвсем ново ниво. Откакто го има, няма текст на хип-хоп песен, който да остане неразгадан и това го поставя on top в личната ми класация.
Ще си позволя, обаче, да препоръчам още две алтернативи.
Definr е мега бърз, suggest-as-you-type речник, който можеш лесно да си туриш у Firefox search box-а. Доста е акуратен според моя опит и съдържа специализирани термини. Е, бързината, с която излизат думите се компенсира от времето, което ти е нужно да си преведеш дефиницията, и все пак..
Visuwords обаче е изрудщината. Какво значи определена дума се разбира чрез връзки с други думи, а като задържиш мишката върху някоя от тях, освен че можеш да местиш и разтягаш цялата диаграма във всички посоки, се показва и значението. Прилича на лесбийските съзвездия от L Word. Поиграйте си малко.
Рап сензацията Cerebral Vortex (?), роден в Тексас, но всъщност гражданин на света, и продуцента Еrik L, роден в Швеция, но музикално у дома си в Детройт, представят "Kitty Cat Kabbodle" - тема от 4 трака на Melting Pot Music, разнищваща любовта, секса и връзките. С участието на мацката Kissey Asplund. Love, Beats and Rhymes - phresh for 2009.
Минавам тънко и за именния си ден черпя с този тематичен клип базиран на японския фолклор и анимация в стила Укийо-е - гравюри върху дърво от XVIII век, смятай. Двамата от Hifana го играят рибари, които се преборват с лошото време чрез търнтейбълите и накрая си правят малко частно парти в зурлата на един, силно казано, шаран.
И още, целувки на Метъла, Кибагами, Кокера и кръщелницата ми, Мушков, Нико Грамофона, Никсъна 187, Сезар, whiteroom Никола, Николай Бонев, Хачо ... Кой ли пропускам..
След известно дистанциране, ми трябваше едно такова приятно албумче да се върна към любимия стил. Третият албум на Black Milk - Tronic, който си е продуцирал сам от-до и си го е изпял като пич. А като го чуят, хората тихичко скандират Dilla Dilla. И той е детройтски възпитаник, а Детройт е социална кауза, която подкрепям, след онова лято там. Викам за ADULT., за PPP, Guilty Simpson, Slum Village, за истински бедна Америка, за Red Wings, особено като печелят срещу заможна Канада - другата им малка радост, освен рапа и техното. Тronic e незатормозяващ, танцувален и идеален за кафе паузите в малките часове някъде между 570-та и 620-та страница на Конституционното право.
If you don't like Tronic, you don't like hip-hop, ше кажат зарибени в last.fm-а.
Покрай яката обложка, която обещава силна игра на думи и добре разказани истории по канона от дебелите книги, и така, за да добия по-пълна представа как се развива сцената в тази креативна Мека Детройт, съм пуснала торентите да точат The Preface на elZhi. Също продуциран от Black Milk.
Figuring out that more than 90% of my thoughts are not actually my own, but heard and adopted, I've decided to create that little colourful place for distraction where to post other people's artwork in order to express myself. How lame is that?