Този пост е без концепция, както и цялото ми заминаване за Банско беше безконцептуално. До 6 часа сутринта не се знаеше с какво ще пътувам, до 6 часа вечерта не се знаеше къде ще се дислоцирам.. С багаж за 2-3 дни, с който ще оцелявам 10, оставен в нечия къща без да знам точно чия и със сноуборд дрехите върху мен, съдрани. Личният ми клоши стайл, толериран и дори приветстван от габровци. Ниво преди гейпър. По това в общи линии си приличат последните ми трипове до Банско. Easy. И няма друг начин, защото ако се погледна на сериозно не бих стигнала до планината, а да си признаем, сноуборда от край време е единственото нещо, което ни качва там. Попаднала в сякаш вечната софийска зима, това е нещото, което връща усещането за .sanity.balance. Докато другия филм не превземе... Attachment-detachment, remember?

И така след генерално объркваща нова година последва един индиректно драматичен уикенд, онова БЕДСТВИЕ в пудратаAAаAAA(!!!) преди месец и сега достойно и може би малко протяжно закриване на сезона. That's It. That's All. Мисля, взех най-доброто от зимата без счупени пръсти, със 5-метров дроп и 180º съпровождани от няколко чифта бели зъби, които блестяха отдолу след всеки успешен опит. Защото знаем сноуборд правилото "ако никой не те е видял, все едно не си го направил". Е, имаше и катастрофи.. - като децата все още опознавам пределите на допустимото.

На прибиране се изстрелях по същия екстремен начин. Имах минути спокойствие в кабинка за последно чао. Hasta el próximo invierno. В качващите се лифтове се разминавах със снощни рапета, семейства с бебета, двама голи, единия заметнал като супер герой британското знаме. Недоразуменията на курорта. Поезия.

Завърнах се в София. Ето това вече е изречение, което би искал да казваш колкото се може по-рядко, ако е възможно.

special 10x to Dians
artwork by KAWS

Labels: movies, personal, snowboard, travel