Този пост е без концепция, както и цялото ми заминаване за Банско беше безконцептуално. До 6 часа сутринта не се знаеше с какво ще пътувам, до 6 часа вечерта не се знаеше къде ще се дислоцирам.. С багаж за 2-3 дни, с който ще оцелявам 10, оставен в нечия къща без да знам точно чия и със сноуборд дрехите върху мен, съдрани. Личният ми клоши стайл, толериран и дори приветстван от габровци. Ниво преди гейпър. По това в общи линии си приличат последните ми трипове до Банско. Easy. И няма друг начин, защото ако се погледна на сериозно не бих стигнала до планината, а да си признаем, сноуборда от край време е единственото нещо, което ни качва там. Попаднала в сякаш вечната софийска зима, това е нещото, което връща усещането за .sanity.balance. Докато другия филм не превземе... Attachment-detachment, remember?

И така след генерално объркваща нова година последва един индиректно драматичен уикенд, онова БЕДСТВИЕ в пудратаAAаAAA(!!!) преди месец и сега достойно и може би малко протяжно закриване на сезона. That's It. That's All. Мисля, взех най-доброто от зимата без счупени пръсти, със 5-метров дроп и 180º съпровождани от няколко чифта бели зъби, които блестяха отдолу след всеки успешен опит. Защото знаем сноуборд правилото "ако никой не те е видял, все едно не си го направил". Е, имаше и катастрофи.. - като децата все още опознавам пределите на допустимото.

На прибиране се изстрелях по същия екстремен начин. Имах минути спокойствие в кабинка за последно чао. Hasta el próximo invierno. В качващите се лифтове се разминавах със снощни рапета, семейства с бебета, двама голи, единия заметнал като супер герой британското знаме. Недоразуменията на курорта. Поезия.

Завърнах се в София. Ето това вече е изречение, което би искал да казваш колкото се може по-рядко, ако е възможно.

special 10x to Dians
artwork by KAWS

Labels: movies, personal, snowboard, travel

Labels: books, documentary, event, interview, travel, TV, video

Human Weapon е телевизоинно шоу стартирало през 2007-ма по History Channel, което си смъкнах на iPod-a с идеята да се забавлявам когато съм заставена да чакам нещо или просто когато наоколо няма друг монитор за взиране. Кой да предположи, че ще искам да поема 16-те части на един дъх...
Във всеки епизод ей тия двамата пътуват до определено място по света, за да изследват бойното изкуство възникнало там, запознават се историята му и културата около него от първа ръка, тренират и усвояват движения преподадени, би следвало, от най-големите майстори. В края на епизода, един от тях се среща на ринга срещу местния шампион. На демонстрациите има много красиви движения, а ключовите удари са обяснени чрез компютърни симулации. Двубоите накрая не са кой знае колко зрелищни, защото наш'те не разполагат с много време за тренировки и се опитват по-скоро да оцелеят, отколкото да се борят за победа. Минават от смъртоносното муй тай до любимото ми таекуондо през военните в Израел и френското улично сават... Във Филипините на ринга преди тях трябваше да изчакат да свърши боя между петли, а съблекалнята им беше колиба до кочината с прасета. Така, съчетано с местния колорит шоуто става за гледане и от такива като мен, които не се имат за големи фенове на бойните изкуства.

preview от първия епизод:



Още по темата:
Изглежда това не е първото по рода си предаване. През 2004-та по BBC Chris Crudelli води Mind, Body and Kick Ass Moves - забавен англичанин с интересна история, така че със сигурност тук тъпия американски хумор е заменен с британска ирония. Тези от Human Weapon са as american as u can get и се налага да им прощавам разни реплики, така както сме свикнали да прощаваме на почти всеки американски филм, който гледаме.

Fight Science (2006) по National Geographic - highly recommended!
Fight Quest (2008) по Discovery

picture by David Z

Labels: documentary, martial arts, travel, TV

"My peers, lately, have found companionship through means of intoxication - it makes them sociable. I, however, cannot force myself to use drugs to cheat on my loneliness - it is all that I have - and when the drugs and alcohol dissipate, will be all that my peers have as well."
Kafka

Някъде из Бохемия, насред барок, ренесанс и гот ще бъде the venue на 24-тия ми рожден ден. Златна Прага - градът на Кафка, страната на Чапек и думата "робот", опитът за "социализъм с човешко лице", точно 40 години след Пражката пролет, Нежната революция, Ян Саудек и Милош Форман.
Има много символизъм ако символизъм търся.

А понякога е просто хубаво да ти се случват неща, за които не си се сещал да мечтаеш...
Рапът е бонус.

artwork by Andy Warhol - Ten Portraits of Jews of the Twentieth Century
enjoy Franz Kafka rock opera

Labels: Prague, travel