simple hit counter
Monday, 17 November 2008

Labels: , , , ,

posted by nickolette @ 01:06   0 comments

Saturday, 15 November 2008

42-рия Fabric live (октомври месец) почва със старите Saul, Santogold, и оттам тръгва дъбстепеца, миксиран с парче на Cadence Weapon, класици като KRS-One и Lee "Scratch" Perry и сууупер забавният(ните??) ZTT или ZZT... А Viva Tibet е социално ангажираното парче на FreQ Nasty към Ако някой може да ме накара да реабилитирам за себе си dubstep-a като жанр това е подхода.

I ended up finding that the relationship between the tunes in this mix wasn't about genres - it wasn't "it's a breakbeat tune" or "it's a dubstep tune" or "it's a Baltimore tune" or whatever else - it was more about the feeling of the tune, the intensity of it. It's odd because really, there isn't a straight up breaks tune on the mix, but that wasn't intentional. It's bassline and breaks all the way through, just different permutations of them.

я направо Tracklist
01. Saul Williams - Not In Our Name
02. Santogold Vs Switch & Freq Nasty - Creator
03. Freq Nasty Vs Propa Tings - Peacemaker
04. Madox - Duckalicious [Baobinga's Thugalicious Remix]
05. Leon Jean-Marie - Bring It On [Rusko's Granny Smasher Remix]
06. Reso - If You Can't Beat Em
07. Cadence Weapon - House Music
08. L-Vis 1990 - Change the Game
09. ZTT - Lower State of Consciousness [Original Munich Version]
10. Rob Sparx - 2 Faced Rasta [Reso Remix]
11. Lee "Scratch" Perry Vs. The Moody Boyz - God Smiled [Remix]
12. Tayo - March of the Soundbwoyz
13. Freq Nasty - Come Let Me Know [A cappella]
14. Baobinga feat. DJ Nasty - State of Ghetto Jackin
15. Epydemix - Thunder Gutter [Dub]
16. Backdraft feat. Sporty-O - Living Like a Hustler
17. KRS One - Sound Of Da Police [Freq Nasty Breakbeat Bacon Mix]
18. The Beat Monkeys - How You Like Me Now? [Rico Tubbs Gangsters Mix]
19. Buraka Som Sistema - Kaslemba Wegue Wegue (Reso's Aguadente Mash Mix)
20. Freq Nasty Vs Heavyweight Dub Champion - Snared (Freq's Donkey Kong Mix)
21. TRG - Oi! Killa !
22. Freq Nasty Vs Bassnectar [Dub] - Viva Tibet
23. Radioclit Vs No Surrender - Godda Get It
24. Nate Mars Ft. Jahdan - Above & Beyond Dem

artwork by spikedelik (не е обложка)

Labels: ,

posted by nickolette @ 11:58   8 comments

Wednesday, 5 November 2008

Най-накрая добра новина! Да го отпразнуваме с малко political art. Тръгнала още от бума на антиБуш изображенията, кампанията на ниво изкуство беше as massive as it can get. Едно от очарованията на Америка. Другото е новия президент.
Къде вика Chris Rock, Буш ги оплеска дотолкова, че e трудно друг бял мъж въобще да се кандидатира за президент. Хората вече са съгласни и на жена, и на черен, жираф, койот...

artwork by Roberlan

Labels: , , , ,

posted by nickolette @ 22:21   0 comments

Monday, 3 November 2008

Click here for more videos from Vote For Change

Dear History,
For too long have I pondered your meaning, memorized dates of battles, years of servitude, decades of injustice, named eras after movements, mourned the extinction of species, cursed founding fathers, worn vintage suits and cloaked myself with references of your hold on me.

I have walked through museums wondering how it is that greatness had lived and died all before my time. Parts of me feared becoming great because it seemed to include a price of death and a postmortem glory that my memory could never resurrect. I've stared at paintings dying to catch glimpses of the painter, closed my eyes to listen to songs that drunken ghosts dance to, and all the while I've fought to FREE the present to BECOME.

In 1995, I stood with poets in the middle of the Brooklyn Bridge, barking metaphors at the new moon of the summer solstice wedging words into it's craters, sewing seeds through nightly wind.

In 1996, I forced the ocean back with words, fathered planets, climbed pyramids, and began to decipher the sirens song to conjure the dream-filled Children of the Night.

In 1997, I stood with prisoners in our nations capitol bending bars with the power of thought as wordsmiths served sentences and Hip Hop diddy-dandified itself: stealing golden calves from the Old Testament to smuggle into the lavish crib of Pontius Pilate for it's birthday party

In 1998, I swallowed fear and sun-danced on film reels, projecting a me that had not been into a me that ever shall be.

And HERE I stand, ten years the difference and witness to changing hands.

Dear History,
I beat you. I stand a generator of generations bearing witness to a world that we are holding accountable for past actions. Me and my friends, we're changing our diets, re-inventing marriage, check-mating capitalism, re-defining ethics, replacing cruelty with compassion, and have sworn not to re-elect the sins of the father.

We are casting our votes for so much more than a lesser of evils, but for change, and greater insight, for wisdom out of the mouths of babes, for races that bleed into ONE.

Dear History,
You are behind us and we are no longer looking back. We are standing on the threshold of new times, new days, new worlds, and charging forward without battle cry or trumpet, while cynicism, apathy, and cowardice take their place beside you, behind us.

Dear History,
We no longer believe in you. We have invested our our thoughts and dreams into the present moment and opportunity to shift our reality into one that does not resemble your dog-eared books.

We stand on the shoulders of those who have dared to dream and on the necks of those who have wasted their time and ours proclaiming a past past its prime.

Dear History,
Blitz! It's my turn now. You can have your mounds of flesh, leather boots, cannons and sabers, nooses and guillotines, warships and fighter planes, trails of tears and blood, genocides, dungeons and dragons, ghost stories and fairy tales..........

more letters to History

Labels: , , , ,

posted by nickolette @ 08:52   0 comments

Sunday, 2 November 2008

Откакто Mel Gibson ми изкара шестица с ролята си на Hamlet, на рецензия за филма, при условие, че успях да проследя само първите 5 минути, знам, че някои неща се получават по-добре с необременено съзнание.

До този извод е достигнал и Pierre Bayard - френски професор по литература, който има дързостта да си признае, че само бегло е преглеждал томовете на Пруст, както и че често се вижда принуден да пише ревюта на книги, които въобще не е чел. Да не четеш е тема табу в кръговете, в които той се движи, което му дава повод да създаде a survivor's guide to life in the chattering classes.

Според него оживено и без притеснения можем да дискутираме от книги, които просто сме разгърнали до такива, от които си нямаме и най-малка представа. В "How To Talk About Books You Haven't Read" - заглавие звучащо много повече англо-саксонско, отколкото галско - той разграничава 3 притеснения, които всички ние изпитваме като читатели. Първото от тях е задължението да четеш. Живеем в общество, в което четенето си остава обект на сакралност, особено когато се отнася до отделни "канонически текстове", които е абсолютно забранено е да не си прочел. Второ, задължението да прочетеш книгата в нейната пълнота. Ако на нечетенето се гледа с укор, то бързото четене и прескачането на страници се смята за лошокачествено и повърхностно. Третото притеснение е да си чел книгата, така че да си в състояние да водиш дискусия за нея. Тезата на Bayard е, че е напълно възможно ползотворно да обсъждаш книга (или друго произведение), от което си нямаш понятие дори с човек, който е също толкова запознат. Единственото, до което водят изброените притеснения е липса на отвореност при общуването с другите и ненужно чувство на вина.

В американски университет един от преподавателите започнал т. нар. "игра на унижение" със студентите си. Правилата са всеки от тях да си признае за велика творба, която никога не е чел. Един от професор се изпуснал, че не бил чел Hamlet, което, както може да се предполага, имало известен отзвук. Pierre Bayard не е сред изумените и поставя тази книга в категорията "виртуална" библиотека - произведения, с които няма как да не сме запознати. Pride and Prejudice, Jane Eyre са заглавия, които включвам в своята виртуална библиотека като отдавна съм се отказала да положа усилието, което може би заслужават. Почвала съм Mrs. Dalloway на Virginia Woolf няколко пъти и почти съм стигала до средата, гледала съм филма и настроението ми е горе-долу ясно. В същото време след продължително заравяне в Майстора и Маргаритата, въобще не мога да обобщя за какво е книгата, камо ли да коментирам любими сцени и детайли. Четенето неизбежно включва в себе си и процес на загуба. Не можем да се надяваме да задържим в съзнанието си всичко прочетено и не бива да се упрекваме за това. (Намигане към преподавателската гилдия, пред която съм принудена да се изправям напоследък. Тъжно е, че всички книги, които съм прочела през последната година и отгоре включват "право" в заглавията си.)

Разбира се, тук не става въпрос за пълно отсъствие на четене, не може да си неграмотен. Необходимо е да имаш отношение към литературата и да знаеш, че книгите съществуват в единна система. Всичко което трябва да направим е да имаме обща представа за какво е книгата и къде да я поставим в "колективната библиотека". "Отношенията, връзките между идеите са по-важни от самите идеи", казва.

"За да сме способни да говорим за книга, която не сме чели, трябва да се отървем от подтискащата общоприета представа за безупречни културни основи, предадени ни и наложени от семейство и образователни институции. Представа, която през целия си живот в суетата си се опитваме да достигнем. Понеже искреността в очите на другите е по-маловажна от това да сме верни на нас самите, тази искреност е достъпна само до онези, които се освободят от постоянната нужда да се покажат образовани, което хем ни травматизира, хем ни пречи да бъдем себе си."

Bayard обнадеждаващо настоява, че ще продължи да говори за книги, които не е чел - изглежда досега му се е разминавало - и предлага оптимистичния възглед, че само когато хората преодолеят "страха си от култура" те самите могат да започнат да пишат.

Поуката в крайна сметка е не да експлоатираме четенето за демонстриране някакъв социален статус, което съвсем не е и целта на авторите. Четем заради преживяването, а не за да кажем на приятелите си, че сме чели. (Явно има хора, които се нуждаят от подобно напомняне...)

Тук има една друга плоскост - на всички онези книги, които сме прочели, но не бихме си признали доброволно. Книги, които не маркирам в Goodreads. В Езикова ги наричахме non-intellectual literature, към която категория спада Agatha Christie примерно, а в публичното пространство им викат халтура в лицето на Дан Браун, Мулдашев, Куелю. Само до ония мафиотски книги, които продават в хранителните магазини не съм стигала. Което би значело да съм на дъното и да започна да копая надолу.

Photo: H. Armstrong Roberts

ps: Иронично или не, How To Talk About Books You Haven't Read не съм я чела. Pierre Bayard би се гордял с мен.


posted by nickolette @ 17:32   6 comments