Този пост е без концепция, както и цялото ми заминаване за Банско беше безконцептуално. До 6 часа сутринта не се знаеше с какво ще пътувам, до 6 часа вечерта не се знаеше къде ще се дислоцирам.. С багаж за 2-3 дни, с който ще оцелявам 10, оставен в нечия къща без да знам точно чия и със сноуборд дрехите върху мен, съдрани. Личният ми клоши стайл, толериран и дори приветстван от габровци. Ниво преди гейпър. По това в общи линии си приличат последните ми трипове до Банско. Easy. И няма друг начин, защото ако се погледна на сериозно не бих стигнала до планината, а да си признаем, сноуборда от край време е единственото нещо, което ни качва там. Попаднала в сякаш вечната софийска зима, това е нещото, което връща усещането за .sanity.balance. Докато другия филм не превземе... Attachment-detachment, remember?

И така след генерално объркваща нова година последва един индиректно драматичен уикенд, онова БЕДСТВИЕ в пудратаAAаAAA(!!!) преди месец и сега достойно и може би малко протяжно закриване на сезона. That's It. That's All. Мисля, взех най-доброто от зимата без счупени пръсти, със 5-метров дроп и 180º съпровождани от няколко чифта бели зъби, които блестяха отдолу след всеки успешен опит. Защото знаем сноуборд правилото "ако никой не те е видял, все едно не си го направил". Е, имаше и катастрофи.. - като децата все още опознавам пределите на допустимото.

На прибиране се изстрелях по същия екстремен начин. Имах минути спокойствие в кабинка за последно чао. Hasta el próximo invierno. В качващите се лифтове се разминавах със снощни рапета, семейства с бебета, двама голи, единия заметнал като супер герой британското знаме. Недоразуменията на курорта. Поезия.

Завърнах се в София. Ето това вече е изречение, което би искал да казваш колкото се може по-рядко, ако е възможно.

special 10x to Dians
artwork by KAWS

Labels: movies, personal, snowboard, travel

Налягат ни депресивни идеи за безперспективност в условията на финансова криза. Време е за CV-та, болезнени равносметки и въпроси от сорта на "какво мога да престирам на пазара на труда?". Случайно и аз се върнах към далечните си ученически години, когато съм правила някои доста агресивни опити да стана герой на работническата класа. Ето на какво попаднах онзи ден в едно старо CV..

Постижения: Депутат в училищния парламент при ЕГ; един от основателите на Градски училищен парламент; водещ на Философско кафе; публикации в местен всекидневник и в литературни и екологичен сайтове; организатор на протестни действия за яснота в българското образование на регионално равнище.

А най-смешното е, че всичко е вярно.

- Била си основател? Като Бенджамин Франклин?
- И са ме преизбирали, ахах!
- Kато Никсън!
- Ахахахаха...

Labels: personal

Декември.. Януари.Февруари..
Времето летяло, а като не опишеш какво ти се случило и по този начин не му придадеш малкото романтика, която заслужава, преживяванията потъват безславно. Неразказани. Случили се единствено на действащите лица и очевидците безброй истории.
Декември.. Януари.Февруари..
4 сватби, една бяла смърт. Седмицата ще завърши с още една сватба. Не знам как да коментирам обстоятелството, че всичките ми приятели се изпоожениха, аз, възпитаната да вярвам, че брака е отживелица "и докато пораснеш, тате, никой няма да подписва, хората просто ще живеят на съпружески начала".

В личен план, макар идеята на този блог да беше to cut the personal shit out, ще споделя, че завърших. Получих някога престижното образование, с което сега може да се похвали всяка редова манекенка в България - юридическо. Мъчителен и стресиращ процес, изпитание за ума, психиката, а в някои отношения и за физиката. От онези напрегнати моменти, в които си склонен да правиш сделки с Бог и вярата, че мине ли това веднъж, всичко неизбежно ще се промени към по-хубаво. Когато си принуден да останеш достатъчно дълго насаме със себе си започва онзи stream of consciousness и както твърди Кафка, за най-големите пътувания в живота не е необходимо въобще да напускаш стаята. Кафка... "Процесът" ми изникваше в съзнанието многократно докато бях на наказателноправни науки. K. казва: "Пледирам невинен", а те го питат: "Невинен в какво?"

След като всичко свърши, трябваше да намеря начин да отново да оглупея. Това е нещо, което практикувам напоследък - attachment-detachment. Да се върна към сноуборда, хип-хопа и безметежните часовете пред компютъра, разврата... или благоприличието. Забравих по кое от двете е модерно да си пада човек вече и кое подхожда на възрастта ми.
Междувременно малко испански, малко иайдо, малко стаж, няколко постановки в народния и сатиричния...

Дотук с романтиката. Николет пристига в София. Пледирам невинна.

Labels: personal, wedding