След известно дистанциране, ми трябваше едно такова приятно албумче да се върна към любимия стил. Третият албум на Black Milk - Tronic, който си е продуцирал сам от-до и си го е изпял като пич. А като го чуят, хората тихичко скандират Dilla Dilla. И той е детройтски възпитаник, а Детройт е социална кауза, която подкрепям, след онова лято там. Викам за ADULT., за PPP, Guilty Simpson, Slum Village, за истински бедна Америка, за Red Wings, особено като печелят срещу заможна Канада - другата им малка радост, освен рапа и техното. Тronic e незатормозяващ, танцувален и идеален за кафе паузите в малките часове някъде между 570-та и 620-та страница на Конституционното право.
If you don't like Tronic, you don't like hip-hop, ше кажат зарибени в last.fm-а.
Покрай яката обложка, която обещава силна игра на думи и добре разказани истории по канона от дебелите книги, и така, за да добия по-пълна представа как се развива сцената в тази креативна Мека Детройт, съм пуснала торентите да точат The Preface на elZhi. Също продуциран от Black Milk.
Figuring out that more than 90% of my thoughts are not actually my own, but heard and adopted, I've decided to create that little colourful place for distraction where to post other people's artwork in order to express myself. How lame is that?