Без да се броя за манга фен, но вдъхновена от гангстерския Tekkonkinkreet изтупах от прахта една от книгите в библиотеката ми. MW на Osamu Tezuka a.k.a. бащата на японския манга комикс, за ценителите със статут на manga-god. По образование доктор по медицина. И за да се качи на следващото ниво coolness в очите ни е следващата история...
През 1965 получил писмо от Кубрик, с което злият гений го кани да работи като художествен директор по 2001: A Space Odyssey. Tezuka не можел да си позволи да напусне студиото си за цяла година и да отиде да живее в Англия, така че отказал. Въпреки че не работил по филма, много го харесал и пускал на макс саундтрака в студиото си да го държи буден през дългите нощи работа. Според една манга последните думи на Tezuka били 私は、私を機能させるに物ごいよ ("I'm begging you, let me work!").
За конкретната книга. MW is a chilling picaresque of evil, казват. Говорят и за хумор, но не знам чу'ек. Убягва ми смешното в японския хорър. Историята е за млад мъж, който произлиза от семейство на Кабуки актьори. Като момче оцелява след масовото убийство с отровен газ на цял един остров, което предопределя живота му занапред. Сюжет, близък до японците, по начина, по който самолети разбиващи се в кули са близки на американците. Смъртоносният химикал MW се складира във военна база на страната X - дискретно, но бързо се разбира, че става въпрос за USA. Не художествено, а съвсем исторически, "присъствието" на американски части в Япония е дало отражение върху почти всички сфери на модерния живот. Например цялата Harajuku култура се заражда благодарение на фетиша към невижданите дотогава западни стоки именно на място където са настанени да живеят семействата на американски военни. И обратно към историята... Действието се развива 15 години след случката на острова. Главният герой или по-точно антигерой вече се е превърнал в най-безскрупулния сериен убиец. А true villain. Тransvestism and homoeroticism са нещо като подсюжети, все едно разпрострените в 600 страници убийства не са достатъчни. Ебаха се с католически свещеник - уж положителния типаж, който неглежираше проблемите почти до самия край на книгата. Така и не можах да си обясня логиката на действията и бездействията му. Като домакиня, която гледа сапунка и се ядосва на подлостта на лошите и на наивитета на добрите.
Между другото тази година излиза филм по комикса, но едва ли. Книгата е публикувана на английски от Vertical Publishing, огледално на японската версия.
Иииии най-накрая нещо интересно - лекция от Scott McCloud за комиксите като цяло.
Figuring out that more than 90% of my thoughts are not actually my own, but heard and adopted, I've decided to create that little colourful place for distraction where to post other people's artwork in order to express myself. How lame is that?