Human Weapon е телевизоинно шоу стартирало през 2007-ма по History Channel, което си смъкнах на iPod-a с идеята да се забавлявам когато съм заставена да чакам нещо или просто когато наоколо няма друг монитор за взиране. Кой да предположи, че ще искам да поема 16-те части на един дъх...
Във всеки епизод ей тия двамата пътуват до определено място по света, за да изследват бойното изкуство възникнало там, запознават се историята му и културата около него от първа ръка, тренират и усвояват движения преподадени, би следвало, от най-големите майстори. В края на епизода, един от тях се среща на ринга срещу местния шампион. На демонстрациите има много красиви движения, а ключовите удари са обяснени чрез компютърни симулации. Двубоите накрая не са кой знае колко зрелищни, защото наш'те не разполагат с много време за тренировки и се опитват по-скоро да оцелеят, отколкото да се борят за победа. Минават от смъртоносното муй тай до любимото ми таекуондо през военните в Израел и френското улично сават... Във Филипините на ринга преди тях трябваше да изчакат да свърши боя между петли, а съблекалнята им беше колиба до кочината с прасета. Така, съчетано с местния колорит шоуто става за гледане и от такива като мен, които не се имат за големи фенове на бойните изкуства.
preview от първия епизод:
Още по темата:
Изглежда това не е първото по рода си предаване. През 2004-та по BBC Chris Crudelli води Mind, Body and Kick Ass Moves - забавен англичанин с интересна история, така че със сигурност тук тъпия американски хумор е заменен с британска ирония. Тези от Human Weapon са as american as u can get и се налага да им прощавам разни реплики, така както сме свикнали да прощаваме на почти всеки американски филм, който гледаме.
Fight Science (2006) по National Geographic - highly recommended!
Fight Quest (2008) по Discovery
Figuring out that more than 90% of my thoughts are not actually my own, but heard and adopted, I've decided to create that little colourful place for distraction where to post other people's artwork in order to express myself. How lame is that?