Labels: art, interior, people i spy on, pictures, web

Когато започвах този блог, беше с намерението значителна част от постовете да бъдат за мода. Вместо това се превърна в блог за музика и сумо.

Е, времето дойде с Rei Kawakubo - самоука дизайнерка от Токио. Да, отново Токио - the dream destination! Освен, че е едноличен създател и собственик на Comme des Garçons (виждането на марката за този сезон), тя се подвизава още като графичен дизайнер, включва се в рекламата и интериора на магазините с убеждението, че това са неразривно свързани компоненти, част от една визия. Създава и собствено списание, което излиза 2 пъти в годината. Всичко това придружено с онази японска срамежливост.

Пътят на Rei Kawakubo продължава с гостуване на H&M. Няма как човек да не се изкефи на политиката на шведската марка и практиката да кани световни имена в модата, заедно с които пускат линия достъпна за редовия потребител. И наистина когато пътувам дрехите от H&M са едни от малкото по джоба ми. Имам купчина бижута и парцалки, включително един потник, купен от Чехия, на който пише made in Bulgaria. Готин дизайн, градски, понякога със съмнително качество. Колаборациите са a win-win situation, тъй като ние можем да си позволим произведения на изкуството от Mark Jacobs, Viktor & Rolf, а в конкретният случай на Rei Kawakubo, а за нея - дрехите й се продават в краища на света, в които до сега не е имало дистрибуция.

Labels: fashion, Japan, pictures

Tokyo Noise едва ли е най-добрият филм правен за Токио, обаче успява да обясни отделни аспекти от психологията на японците и хвърля някои тежки истини.

Почват ни с това колко самотни са хората в големия град в резултат на изключително изолирания живот, който водят.
Информация Информация Информация
Вече е факт, че информацията, на която се излагаме пред екраните на pc-тата у нас, оформя мислите и ценностите ни. Реалността, която създаваме в главите си оживява. (BAAANG и ме удари - това съм аз.) Computer thinking. Обясняват го така - компютърът е изключително психологична машина и винаги имаш свой свят там, и винаги ти си главният герой, ти контролираш. Това става начин на мислене и почваш да изискваш бързи заключения/решения и за теб всичко може да се види в черно-бяло. Тези отраженията върху психиката, си мисля, са на същия принцип като от алкохола (грандомания, чувствителност), спорта (дисциплина, самоувереност, понякога прекалена общителност), ...

Японците на възрастта на родителите ни са отраснали с анимационен герой робот, който бил приятел на човека, добра компания. Нямат много филми, в които роботите да са отрицателни герои. Дистанцията между човек - машина е съвсем малка. Роботът не е просто оръдие, с което да си служат, а умен приятел. В същото време в Щатите се психират с 2001: A Space Odyssey.
HAL: Dave, stop. Stop, will you? Stop, Dave. Will you stop, Dave? Stop, Dave. I'm afraid. I'm afraid, Dave. Dave, my mind is going. I can feel it. I can feel it. My mind is going. There is no question about it. I can feel it. I can feel it. I can feel it. I'm a... fraid.

За отношението на японците към природата и конкретно към Фуджи съм съдела най-вече по картините на Katsushika Hokusai - източен еквивалент на градините на Моне. Във филма това е предадено пак с арт - чрез естетическите принципи на фото клуб специализирал се в снимане на планината. Секта от хора със стативи, които следят метеорологичните прогнози в търсене на перфектния кадър, който ще обезцени и обезсмисли всички предишни. От другата страна са 70-те самоубийства годишно, които се случват в горите на Фуджи. Когато животните усетят, че идва краят, те не искат труповете им да бъдат намерени и правят всичко възможно да се скрият. "Може би и с хората е така" беше извода.

Отварянето на японците към чужди култури не им понася... като сакето. Сигурно сте чували онази дзен притча, в която пича отишъл да търси познание и мъдрост в будистки манастир и учителят го поканил на чай. Започнал да му налива чая, наливал, чашата се напълнила, а той продължавал да налива,.. преляла, той още наливал и така докато ученикът не го спрял. И мастъра какво казал? - че ако иска да има място за новото познание, трябва да изхвърли старото. По този начин гледат на чуждите културни влияния. Европейската/Американската култура агресивно навлиза и японците са принудени да изоставят нещо от традициите си. Което по принцип се отнася и за нас, и за инатестите копелета арабите... Ако не се отървеш от старото няма място за новото. essential!

Филмът е правен от шведи, които постигат ефекта чрез интервюта на фотографи, нойз музиканти, шинто проповедник, психиатър, дизайнер на игри, писател... Това плюс кадри и звуци от свят характеризиран от шума във всичките му възможни форми.

artwork by chopstickmadness

ps: Щях да прасна видеото на Beck - Hell Yes, но This video is not available in your fucking country.

Labels: documentary, Japan, movies

Goodreads е поредната социална мрежа, към която се присъединих.
You can find me in the club.

Кой чете?, ще кажете... 'ми има някакви хора. Сигурно четат, щом дават рейтинги, пишат ревюта, правят "приятели". И като всяка социална мрежа, и тук може да членувате в група или при достатъчно ентусиазъм, да си създадете такава..някаква... Има профили на писателите със снимка, биография и техни сентенции, които може да маркирате като любими, ако си падате по такива неща.
Като цяло не знам дали да препоръчам. Малко дразнещо е да видиш някой нещастник да оплюва книгата, променила живота ти, примерно. Или 18-годишна пикла да даде на Великият Гетсби 1 звездичка от 5 възможни. Оценяването е ограничено само до 5, което според мен не позволява на добрите книги и класиките да изпъкнат насред помията от "Как да печелим приятели и да влияем на другите", "Хари Потър и ебах-ли-му-майката" и т.н. и т.н. (10-те точки в IMDb сякаш дават доста по-адекватна представа, макар и там да съм се чувствала излъгана на два-три пъти...снощи.) Ясно, че многообразието на мненията е индикатор за демократизма на обществото, но пък винаги съм имала известни съмнения в полезността на демократично взетите решения. Към някои неща в този живот явно е по-добре да се подходи елитарно. Литературата е едно от тях.
Спокойно - Goodreads никога няма да стане Myspace. Приятели тук не се правят безразборно и критерият, по който се избирате е малко по-сложен от чистата позьорщина. Също като в Last.fm има опцията да сравните с други потребители общите заглавия, които имате.
И пак - като цяло не знам дали да препоръчам. Къде вика Woody, никога не бих участвал в клуб, който допуска човек като мен за свой член. Но пък ако ще ме стимулира да прочета поне една книга повече, май си заслужава.

Така да подсиля литературното настроение с една поема на Bukowski... Онзи Bukowki, който презира поп-културния Micky Mouse - това трипръсто чудовище без душа.

Van Gogh writing his brother for paints
Hemingway testing his shotgun
Celine going broke as a doctor of medicine
the impossibility of being human
Villon expelled from Paris for being a thief
Faulkner drunk in the gutters of his town
the impossibility of being human
Burroughs killing his wife with a gun
Mailer stabbing his
the impossibility of being human
Maupassant going mad in a rowboat
Dostoyevsky lined up against a wall to be shot
Crane off the back of a boat into the propeller
the impossibility
Sylvia with her head in the oven like a baked potato
Harry Crosby leaping into that Black Sun
Lorca murdered in the road by Spanish troops
the impossibility
Artaud sitting on a madhouse bench
Chatterton drinking rat poison
Shakespeare a plagiarist
Beethoven with a horn stuck into his head against deafness
the impossibility the impossibility
Nietzsche gone totally mad
the impossibility of being human
all too human
this breathing
in and out
out and in
these punks
these cowards
these champions
these mad dogs of glory
moving this little bit of light toward us
impossibly.

artwork by Marcin Kuligowski

Labels: books, web

След като за един кратък отрязък от време Crystal Castles циркулираха в личния ми playlist, парчетата скоро ми станаха до непоносимост познати... И ето че Бог прати французите.

Kap Bambino са също толкова лишени от класа и тяхната звуковата бъркотия от песни за любов, за омраза и за омраза към омразата, всичките ей тей агресивно поднесени.. раздвижват в "танц", подобен този на Caroline Martial - лудата вокалистка. А за Orion Bouvier просто бих се оженила. Zero Life Night Vision е електро-пънк албум, но също както при CC мненията са на двата полюса и някои го определят като катастрофа от различни влияния, а за изпълненията им, че наживо Caroline Martial успява да те разсее от провалите на албума. Ако тия двамата бяха феодални селяни някъде през Средновековието грешните им, заразни тела биха свършили горящи в огньовете на Инквизицията. Мухаха!

Аз лично нямам никакви забележки и цялата истерия ми понася дори в усамотението на и без това продънените ми тонколони.

Labels: music, video

8 bit или Atari 2600 Graphics, кой го е грижа...

Labels: music, video

Така отговаряме напоследък... Само че след поредната унизителна новина свързана със спорта вече не знам какво да мисля.
thumbs up
thumbs down
Или да стискаме палци да не се хване за палците...

Българинът Калоян Махлянов-Котоошю е участвал в договорени мачове на турнири по сумо, твърди в днешния си брой японско списание.

През месец май Българския Гъливер стана първият европеец, триумфирал с Купата на Императора. Той категорично опровергава обвиненията, публикувани от авторитетното седмично издание "Шукан Гендай". Списанието пуска бомбата за Котоошю само ден, след като се яви в съда по дело за клевета, заведено от сумо асоциацията на Япония заради друга публикация за уредени мачове. "Шукан Гендай" твърди, че изгоненият от сумото заради употреба на марихуана руснак Сослан Гаглоев-Ваканохо е направил разкритията за Котоошю. 20-годишният Ваканохо беше прогонен завинаги от сумото през август, след което обеща на пресконференция да разкаже за всички измами в древния японски спорт с 2 000-годишни традиции. Според "Шукан Гендай" Котоошю е разговарял три пъти тази година с Ваканохо и му е предлагал пари, за да печели срещите си с него. Българинът заплашвал руснака, че ако не приеме офертата, ще му се случи нещо лошо на тренировките и ще го извадят от строя. "Ние и двамата сме европейци. Ако направиш това за мен, никога няма да го забравя. Ще ти дам едим милион йени (9 700 долара). Съгласен съм даже на милион и половина. Моля те, помогни. Всичко ще стане така, че да не се притесняваш. Имаш някакви притеснения, но ще свикнеш с това. Светът на сумото изглежда добър отстрани, но отвътре е нещо различно. Така че не се притеснявай", е казал Котоошю на Ваканохо според списанието. Ваканохо е разказал, че затова е подарил победите на Котоошю на класическите турнири през май и юли. Българинът отпадна от съревнованието през март заради контузия. Пред японски репортери тази сутрин той обяви, че е много разочарован от обвиненията. "Ние всичките тренираме толкова много. Огорчен съм от тези обвинения. Всичко е лъжа", категоричен е 160-килограмовият Котоошю.
източник
симка - David Z

Labels: Japan, Kotooshu, martial arts, Sumo

Labels: Japan, martial arts, music, video

Когато някой ден се сдобия със собствена холна масичка, тази книга ще стои уж небрежно на нея, а иначе зорко като кучето Цербер ще следя някой да не я пипне с мръсните си ръце.

Книгата е от поредицата лимитирани издания на калифорнийското издателство INSIGHT EDITIONS, но мен ми я донесоха, нищо не подозираща, от Лондон. И така потънах сред всичките снимки, стикери, пликчета с картички, постери, флаери и билети от някогашни концерти, ръчно поставени и с грижа по страниците измежду дебелите корици... Плюс DVD с уникални интервюта на най-големите. Книга абсолютно свидетелство, че фенщината притежава всички атрибути на религията: има свещени артефакти, слова, списък с места за боготворене (разбирай световни реге фестивали). Демонстрира смелите изказвания направени от тази неустоима музикална и социална сила от раждането й в бликащите с живот гета на Кингстън, през феноменалната популярност през 70-те, до застъпеното й положение в световната култура днес. Реге музиката и производните й ска, дъб, денсхол,... превзеха света.

The Reggae Scrapbook покрива теми като “Roots and Ska,” “Rock Steady,” “The Golden Age,” “Rockers, Digital and Dance Hall,” “Internationalization,” а домакин през страниците на това цветно пътуване е човекът, представил регето на Америка - Roger Steffens. Той е първият арихивист и колекционер на спомени от ключови реге събития и чрез лекции, книги, статии за списания като Rolling Stone, Spin, the New York Times, the Village Voice..., радио и телевизия популяризира случващото се на острова по цялата Северна Америка. Основател е на списанието The Beat.

Фотографиите са от Peter Simon, а благодарностите отиват за Сандра!

artwork by Surround

Labels: books, documentary, music