Goodreads е поредната социална мрежа, към която се присъединих.
You can find me in the club.

Кой чете?, ще кажете... 'ми има някакви хора. Сигурно четат, щом дават рейтинги, пишат ревюта, правят "приятели". И като всяка социална мрежа, и тук може да членувате в група или при достатъчно ентусиазъм, да си създадете такава..някаква... Има профили на писателите със снимка, биография и техни сентенции, които може да маркирате като любими, ако си падате по такива неща.
Като цяло не знам дали да препоръчам. Малко дразнещо е да видиш някой нещастник да оплюва книгата, променила живота ти, примерно. Или 18-годишна пикла да даде на Великият Гетсби 1 звездичка от 5 възможни. Оценяването е ограничено само до 5, което според мен не позволява на добрите книги и класиките да изпъкнат насред помията от "Как да печелим приятели и да влияем на другите", "Хари Потър и ебах-ли-му-майката" и т.н. и т.н. (10-те точки в IMDb сякаш дават доста по-адекватна представа, макар и там да съм се чувствала излъгана на два-три пъти...снощи.) Ясно, че многообразието на мненията е индикатор за демократизма на обществото, но пък винаги съм имала известни съмнения в полезността на демократично взетите решения. Към някои неща в този живот явно е по-добре да се подходи елитарно. Литературата е едно от тях.
Спокойно - Goodreads никога няма да стане Myspace. Приятели тук не се правят безразборно и критерият, по който се избирате е малко по-сложен от чистата позьорщина. Също като в Last.fm има опцията да сравните с други потребители общите заглавия, които имате.
И пак - като цяло не знам дали да препоръчам. Къде вика Woody, никога не бих участвал в клуб, който допуска човек като мен за свой член. Но пък ако ще ме стимулира да прочета поне една книга повече, май си заслужава.

Така да подсиля литературното настроение с една поема на Bukowski... Онзи Bukowki, който презира поп-културния Micky Mouse - това трипръсто чудовище без душа.

Van Gogh writing his brother for paints
Hemingway testing his shotgun
Celine going broke as a doctor of medicine
the impossibility of being human
Villon expelled from Paris for being a thief
Faulkner drunk in the gutters of his town
the impossibility of being human
Burroughs killing his wife with a gun
Mailer stabbing his
the impossibility of being human
Maupassant going mad in a rowboat
Dostoyevsky lined up against a wall to be shot
Crane off the back of a boat into the propeller
the impossibility
Sylvia with her head in the oven like a baked potato
Harry Crosby leaping into that Black Sun
Lorca murdered in the road by Spanish troops
the impossibility
Artaud sitting on a madhouse bench
Chatterton drinking rat poison
Shakespeare a plagiarist
Beethoven with a horn stuck into his head against deafness
the impossibility the impossibility
Nietzsche gone totally mad
the impossibility of being human
all too human
this breathing
in and out
out and in
these punks
these cowards
these champions
these mad dogs of glory
moving this little bit of light toward us
impossibly.

artwork by Marcin Kuligowski

Labels: books, web