Този пост да се чете под звуците на Pulp.

word of the day:

Kitchen sink realism (or kitchen sink drama) is a term coined to describe a British cultural movement which developed in the late 1950s and early 1960s in theatre, art, novels, film and television plays, whose 'heroes' usually could be described as angry young men. It used a style of social realism which often depicted the domestic situations of working class Britons living in rented accommodation and spending their off-hours in grimy pubs to explore social issues and political controversies.
...use the rough-hewn speaking accents and slang...
...Unlike Socialist realism, social realism is not an official art produced by, or under the supervision of the government. The leading characters are often 'anti-heroes' rather than part of a class to be admired, as in socialist realism, who are dissatisfied with their lives and the world, rather than idealised workers who are part of a socialist utopia (supposedly) in the process of creation. As such, social realism allows more space for the subjectivity of the author. Partly, social realism developed as a reaction against Romanticism, which promoted lofty concepts such as the "ineffable" beauty and truth of art and music, and even turned them into spiritual ideals. As such, social realism focused on the "ugly realities of contemporary life and sympathized with working-class people, particularly the poor."


artwork by

Labels: art, music, word

“Where do I get my ideas from? You might as well have asked that of Beethoven. He was goofing around in Germany like everybody else, and all of a sudden this stuff came gushing out of him.

Labels: books, word

SIJI - "Yearning For Home" Music Video from SIJI on Vimeo.

'Cos we all know what home is...

Labels: music, video

Ако оставиш четири джуджета в една стая с достатъчно опиум и алкохол, неизбежно краят ще е сълзлив.

През 1935-та Metro Goldwyn Mayor адаптира книгата на L. Frnak Baum The Wonderful Wizard of Oz, който всички сме гледали. Вълшебникът от Оз е влязъл е в колективната памет. Действието в книгата, а и самите снимки са по време на ГОЛЯМАТА депресия в САЩ. Алкохолът е бил нелегален, опиумът все още е. В този контекст започват създаването на грандиозната продукция, която се нуждаела от сериозен кастинг. За ролите на the munchkins (май го превеждат "дъвчащите") е трябвало да съберат стотици джуджета, от страната и чужбина. Munchkins са митичните малки хора, които населяват земята на Оз. Масовият внос на джуджета който последвал не е възхитителен, великодушен и човеколюбив акт, нито безболезнен процес, както този оптимистично приповдигнат филм предполага. Дух на дискриминация взел връх спрямо видимо различните хора в онези дни и джуджетата-актьори били разквартирувани в хотел, отделно от останалия актьорски състав и екипа. Мини гето. Хотелът на име Culver, станал известен под Babylon Heights. Това, благодарение на слуховете за пиянските купони на джуджетата. Джуди Гарланд се изпуснала в телевизионно предаване през 1967, описвайки ги като "малки пияници". Думи, по-късно потвърдени и от дъщерите й. Режисьорът също се "шегувал" за munchkins оргии и честите полицейски посещения там. Историята става злокобна с твърдението, че един munchkin се самоубил като се обесил на снимачната площадка докато снимали. Един холивудски мит. Ясно се виждало малък човек, който виси от дърво. Официалното изявление от MGM е, че това е птица. Ако просто напишете в youtube suicide, munchkin, the Wizard of Oz ще видите различни версии на въпросната сцена - черно-бели, обработената цветна версия, забавено, забързано, зумнато. WikiAnswers по въпроса. И понеже може би никога няма да се разбере какво е станало, това дава обшиииирно поле за интерпретации...

Дотук сама по себе си историята е достатъчно интригуваща, а Babylon Heights представлява една от версиите какво е подтикнало джуджето към самоубийство... И понеже това е Ървин Уелш, нещата трябва да са зрелищни. Трябва да прекрачи друга граница на бруталия...

Чарлз беше английско джудже, което обичаше природата и беше изоставило работата си на кралски градинар, за да се снима в продукцията и най-вече, за да види флората и фауната на новия континент. Уточнява се, че прилича на момченце, асексуален, плах... Което го доведе до положение, в което единият му съквартирант го продруса го и го пропи, другият го наеба, а женката му открадна парите, с които трябваше да се прибере обратно на острова, и за да го накара да се почувства по-добре искаше да му духа. Накарая от студиото обезщетиха и тримата с по стотина долара в замяна тяхното мълчание за инцидента. Sick happy ending. Ролите се играят от нормални хора, но за сметка на това декора е огромен. Леглата, столовете, етажерките, цигарите, който пушат, бутилките, от които пият, листите със сценария, всичко е три пъти по-голямо от нормалното. Премиерата е била в Сан Франциско, където Ървин прекарвал половината от времето си.

Labels: books, movies

За малко вдъхновение...

Labels: lecture, music, video

Без да се броя за манга фен, но вдъхновена от гангстерския Tekkonkinkreet изтупах от прахта една от книгите в библиотеката ми. MW на Osamu Tezuka a.k.a. бащата на японския манга комикс, за ценителите със статут на manga-god. По образование доктор по медицина. И за да се качи на следващото ниво coolness в очите ни е следващата история...

През 1965 получил писмо от Кубрик, с което злият гений го кани да работи като художествен директор по 2001: A Space Odyssey. Tezuka не можел да си позволи да напусне студиото си за цяла година и да отиде да живее в Англия, така че отказал. Въпреки че не работил по филма, много го харесал и пускал на макс саундтрака в студиото си да го държи буден през дългите нощи работа.
Според една манга последните думи на Tezuka били 私は、私を機能させるに物ごいよ ("I'm begging you, let me work!").

За конкретната книга. MW is a chilling picaresque of evil, казват. Говорят и за хумор, но не знам чу'ек. Убягва ми смешното в японския хорър. Историята е за млад мъж, който произлиза от семейство на Кабуки актьори. Като момче оцелява след масовото убийство с отровен газ на цял един остров, което предопределя живота му занапред. Сюжет, близък до японците, по начина, по който самолети разбиващи се в кули са близки на американците. Смъртоносният химикал MW се складира във военна база на страната X - дискретно, но бързо се разбира, че става въпрос за USA. Не художествено, а съвсем исторически, "присъствието" на американски части в Япония е дало отражение върху почти всички сфери на модерния живот. Например цялата Harajuku култура се заражда благодарение на фетиша към невижданите дотогава западни стоки именно на място където са настанени да живеят семействата на американски военни. И обратно към историята... Действието се развива 15 години след случката на острова. Главният герой или по-точно антигерой вече се е превърнал в най-безскрупулния сериен убиец. А true villain. Тransvestism and homoeroticism са нещо като подсюжети, все едно разпрострените в 600 страници убийства не са достатъчни. Ебаха се с католически свещеник - уж положителния типаж, който неглежираше проблемите почти до самия край на книгата. Така и не можах да си обясня логиката на действията и бездействията му. Като домакиня, която гледа сапунка и се ядосва на подлостта на лошите и на наивитета на добрите.


Между другото тази година излиза филм по комикса, но едва ли.
Книгата е публикувана на английски от Vertical Publishing, огледално на японската версия.

Иииии най-накрая нещо интересно - лекция от Scott McCloud за комиксите като цяло.

Labels: books, Japan, lecture, video

for word nerds


Въпреки че е най-използван, всички сме наясно, че SA Dictionary е и най-куцият възможен речник. Не случайно в езиковите гимназии забраняват да се ползват речници и граматики (най-вече граматики) писани от българи. Това беше в ерата B.G. (Before Google). Сега вече можем да тайпнем define: ... и готово. От друга страна, Urban Dictionary успя да реши всичките ни лингвистични проблеми на съвсем ново ниво. Откакто го има, няма текст на хип-хоп песен, който да остане неразгадан и това го поставя on top в личната ми класация.

Ще си позволя, обаче, да препоръчам още две алтернативи.

Definr е мега бърз, suggest-as-you-type речник, който можеш лесно да си туриш у Firefox search box-а. Доста е акуратен според моя опит и съдържа специализирани термини. Е, бързината, с която излизат думите се компенсира от времето, което ти е нужно да си преведеш дефиницията, и все пак..

Visuwords обаче е изрудщината. Какво значи определена дума се разбира чрез връзки с други думи, а като задържиш мишката върху някоя от тях, освен че можеш да местиш и разтягаш цялата диаграма във всички посоки, се показва и значението. Прилича на лесбийските съзвездия от L Word. Поиграйте си малко.

video by Eloi Collective

Labels: music, video, web, word