Декември.. Януари.Февруари..
Времето летяло, а като не опишеш какво ти се случило и по този начин не му придадеш малкото романтика, която заслужава, преживяванията потъват безславно. Неразказани. Случили се единствено на действащите лица и очевидците безброй истории.
Декември.. Януари.Февруари..
4 сватби, една бяла смърт. Седмицата ще завърши с още една сватба. Не знам как да коментирам обстоятелството, че всичките ми приятели се изпоожениха, аз, възпитаната да вярвам, че брака е отживелица "и докато пораснеш, тате, никой няма да подписва, хората просто ще живеят на съпружески начала".

В личен план, макар идеята на този блог да беше to cut the personal shit out, ще споделя, че завърших. Получих някога престижното образование, с което сега може да се похвали всяка редова манекенка в България - юридическо. Мъчителен и стресиращ процес, изпитание за ума, психиката, а в някои отношения и за физиката. От онези напрегнати моменти, в които си склонен да правиш сделки с Бог и вярата, че мине ли това веднъж, всичко неизбежно ще се промени към по-хубаво. Когато си принуден да останеш достатъчно дълго насаме със себе си започва онзи stream of consciousness и както твърди Кафка, за най-големите пътувания в живота не е необходимо въобще да напускаш стаята. Кафка... "Процесът" ми изникваше в съзнанието многократно докато бях на наказателноправни науки. K. казва: "Пледирам невинен", а те го питат: "Невинен в какво?"

След като всичко свърши, трябваше да намеря начин да отново да оглупея. Това е нещо, което практикувам напоследък - attachment-detachment. Да се върна към сноуборда, хип-хопа и безметежните часовете пред компютъра, разврата... или благоприличието. Забравих по кое от двете е модерно да си пада човек вече и кое подхожда на възрастта ми.
Междувременно малко испански, малко иайдо, малко стаж, няколко постановки в народния и сатиричния...

Дотук с романтиката. Николет пристига в София. Пледирам невинна.

Labels: personal, wedding